През м. юни 2016 г. Европейският парламент прие Регламент, целящ намаляване на разходите и формалностите за гражданите, които трябва да представят документи, издадени от органите на една държава членка, пред органите на друга държава членка. Регламентът въвежда система за освобождаване от задължение за легализиране или поставяне на апостил върху документите, с което се удостоверява тяхната автентичност. В резултат от влизането в сила на Регламента, официалните документи (например удостоверенията за раждане, брак и липса на съдебно минало), издадени в държава от Съюза, трябва да бъдат приемани като автентични в останалите държави членки, без да е необходимо да имат печат за автентичност (апостил). Регламентът премахва и задължението за гражданите да представят във всички случаи заверено копие и заверен превод на своите официални документи. За да се избегне нуждата от такъв превод, гражданите могат също да използват многоезични стандартни удостоверения на всички езици на ЕС, които ще се прилагат към официалните документи за улеснение на превода.
Регламентът се отнася до официалните документи, с които се удостоверяват следните факти: раждане; че лицето е живо; смърт; име; брак, включително брачната дееспособност и семейното положение; развод, законна раздяла или унищожаване на брака; регистрирано партньорство, включително дееспособността за сключване на регистрирано партньорство и положението на регистрирано партньорство; прекратяване на регистрирано партньорство, законна раздяла или анулиране на регистрирано партньорство; произход; осиновяване; постоянен адрес и/или място на пребиваване; националност; липса на съдебно минало; правото на лицето да избира и да бъде избирано в общинските избори и в изборите за Европейски парламент.
С регламента се въвеждат многоезични стандартни удостоверения за улеснение на превода на официални документи, отнасящи се до следните факти: раждане; това, че лицето е живо; смърт; брак (включително брачната дееспособност и семейното положение); регистрирано партньорство (включително дееспособността за сключване на регистрирано партньорство и положението на регистрирано партньорство); постоянен адрес и/или място на пребиваване; липса на съдебно минало.
В срок от две години и половина от влизането в сила на регламента или до края на 2018 г. държавите членки трябва да приемат всички мерки, необходими за безпроблемното прилагане на Регламента след изтичането на този срок.